12 апр. 2006 г., 22:01

Понякога...

1.1K 0 3

Понякога се страхувам...

тогава сънувам кошмари.

Понякога линчувам себе си...

тогава огън ме пари.

 

Понякога ледено свежа съм...

тогава гнетя сетива.

Понякога глупаво нежна съм

и като пале пред тебе стоя.

 

Често от себе си плаша се,

когато без рана кървя.

Често разпитвам за всичко душата си,

когато остана самотно сама.

 

И честно, умирам от страх,

когато тя ми мълчи...

Тогава посипва ме прах

и ничии не виждам очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Често от себе си плаша се,

    когато без рана кървя.

    Често разпитвам за всичко душата си,

    когато остана самотно сама."
    Познати мисли ,емоции и чувства.Имам такъв стих "Понякога съм много различна".
    Поздравления!

  • Хммм благодаря ти много ...ама то е пале като малко кученце...просто не можах да си сложа ударението...
  • Определено имаш талант! Само това с палето нещо не ми се връзва ако искаш може да го поогледаш , но и така е много хубаво!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...