11 oct 2016, 14:47

Понякога

486 0 5

 

Понякога те виждам в сивите стъкла,

където сред тъма прозира силуетът ти

и въздухът, пропит от самота,

разделя ни със звездна нежност.

 

Понякога сънувам те в нощта,

докосната от есенни копнежи

и в полета на вятърните хвърчила,

оставям се на твоите надежди.

 

Понякога се скривам и от теб,

като ранено нежно птиче,

невярващо в мечтите за любов,

но търсещо пътека към сърцето ти.

 

Понякога... А колко просто е,

да бъдем двамата обичани!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво...
  • Наистина прекрасно стихотворение на Анри Мишо.И аз се присъединявам към вашите мисли. Благодаря.
  • Хубав стих, Доче! Съгласен съм с Младен, че не е толкова просто да обичаш, въпреки, че така изглежда.
  • Хубаво е Доче. Поздрави!
  • "А колко просто е, да бъдем двамата обичани!"

    Наистина изглежда просто, ала никак не е, защото простите неща всъщност са най-сложни. И тук се сещам за 4 реда от гениалното стихотворение на Анри Мишо "Моят живот" /в което авторът се обръща към Живота/, кореспондиращи с въпросната /непроста/ простота:

    "Малкото, което искам, никога не ми го даваш.
    Заради тая липса се стремя към толкова.
    Толкова неща, почти чак до безкрайността…
    Зарад туй малко, липсващо, което никога не даваш. "

    Хареса ми стихотворението ти, Дочка! Звучи изстрадано.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...