DochkaGeorgieva (Дочка Г)
157 1745
11.10.2016 г., 14:47 ч.

Понякога 

  Поезия » Любовна
286 0 5

 

Понякога те виждам в сивите стъкла,

където сред тъма прозира силуетът ти

и въздухът, пропит от самота,

разделя ни със звездна нежност.

 

Понякога сънувам те в нощта,

докосната от есенни копнежи

и в полета на вятърните хвърчила,

оставям се на твоите надежди.

 

Понякога се скривам и от теб,

като ранено нежно птиче,

невярващо в мечтите за любов,

но търсещо пътека към сърцето ти.

 

Понякога... А колко просто е,

да бъдем двамата обичани!

© Дочка Г Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво...
  • Наистина прекрасно стихотворение на Анри Мишо.И аз се присъединявам към вашите мисли. Благодаря.
  • Хубав стих, Доче! Съгласен съм с Младен, че не е толкова просто да обичаш, въпреки, че така изглежда.
  • Хубаво е Доче. Поздрави!
  • "А колко просто е, да бъдем двамата обичани!"

    Наистина изглежда просто, ала никак не е, защото простите неща всъщност са най-сложни. И тук се сещам за 4 реда от гениалното стихотворение на Анри Мишо "Моят живот" /в което авторът се обръща към Живота/, кореспондиращи с въпросната /непроста/ простота:

    "Малкото, което искам, никога не ми го даваш.
    Заради тая липса се стремя към толкова.
    Толкова неща, почти чак до безкрайността…
    Зарад туй малко, липсващо, което никога не даваш. "

    Хареса ми стихотворението ти, Дочка! Звучи изстрадано.
Предложения
: ??:??