11 окт. 2016 г., 14:47

Понякога

492 0 5

 

Понякога те виждам в сивите стъкла,

където сред тъма прозира силуетът ти

и въздухът, пропит от самота,

разделя ни със звездна нежност.

 

Понякога сънувам те в нощта,

докосната от есенни копнежи

и в полета на вятърните хвърчила,

оставям се на твоите надежди.

 

Понякога се скривам и от теб,

като ранено нежно птиче,

невярващо в мечтите за любов,

но търсещо пътека към сърцето ти.

 

Понякога... А колко просто е,

да бъдем двамата обичани!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво...
  • Наистина прекрасно стихотворение на Анри Мишо.И аз се присъединявам към вашите мисли. Благодаря.
  • Хубав стих, Доче! Съгласен съм с Младен, че не е толкова просто да обичаш, въпреки, че така изглежда.
  • Хубаво е Доче. Поздрави!
  • "А колко просто е, да бъдем двамата обичани!"

    Наистина изглежда просто, ала никак не е, защото простите неща всъщност са най-сложни. И тук се сещам за 4 реда от гениалното стихотворение на Анри Мишо "Моят живот" /в което авторът се обръща към Живота/, кореспондиращи с въпросната /непроста/ простота:

    "Малкото, което искам, никога не ми го даваш.
    Заради тая липса се стремя към толкова.
    Толкова неща, почти чак до безкрайността…
    Зарад туй малко, липсващо, което никога не даваш. "

    Хареса ми стихотворението ти, Дочка! Звучи изстрадано.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...