Oct 11, 2016, 2:47 PM

Понякога

  Poetry » Love
489 0 5

 

Понякога те виждам в сивите стъкла,

където сред тъма прозира силуетът ти

и въздухът, пропит от самота,

разделя ни със звездна нежност.

 

Понякога сънувам те в нощта,

докосната от есенни копнежи

и в полета на вятърните хвърчила,

оставям се на твоите надежди.

 

Понякога се скривам и от теб,

като ранено нежно птиче,

невярващо в мечтите за любов,

но търсещо пътека към сърцето ти.

 

Понякога... А колко просто е,

да бъдем двамата обичани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво...
  • Наистина прекрасно стихотворение на Анри Мишо.И аз се присъединявам към вашите мисли. Благодаря.
  • Хубав стих, Доче! Съгласен съм с Младен, че не е толкова просто да обичаш, въпреки, че така изглежда.
  • Хубаво е Доче. Поздрави!
  • "А колко просто е, да бъдем двамата обичани!"

    Наистина изглежда просто, ала никак не е, защото простите неща всъщност са най-сложни. И тук се сещам за 4 реда от гениалното стихотворение на Анри Мишо "Моят живот" /в което авторът се обръща към Живота/, кореспондиращи с въпросната /непроста/ простота:

    "Малкото, което искам, никога не ми го даваш.
    Заради тая липса се стремя към толкова.
    Толкова неща, почти чак до безкрайността…
    Зарад туй малко, липсващо, което никога не даваш. "

    Хареса ми стихотворението ти, Дочка! Звучи изстрадано.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...