Понякога
Понякога съм нежна като злато.
Понякога съм мека като сняг.
Понякога дълбока като блато,
търсеща спасителния бряг.
Понякога съм дива като буря.
Понякога заспивам кат' дете.
Понякога емоцията удря
душата ми с разперени ръце.
Понякога аз бягам от съня си,
заплашващ цялата да ме обгърне.
И се спускам по формираните наноси,
молеща реалността да ми я върне.
Понякога съм плаха кат' сърна.
Понякога съм смела кат' орел.
Поглеждам тук за миг да зърна
това, което още не си ми отнел.
Но аз наивно нищо не заключвам,
оставила разтворени всичките врати.
Ти влез, вземи си и приключвай
със сърцето ми, а после си върви.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
