13 авг. 2015 г., 01:07

Понякога

613 0 4

Понякога съм нежна като злато.

Понякога съм мека като сняг.

Понякога дълбока като блато,

търсеща спасителния бряг.

 

Понякога съм дива като буря.

Понякога заспивам кат' дете.

Понякога емоцията удря

душата ми с разперени ръце.

 

Понякога аз бягам от съня си,

заплашващ цялата да ме обгърне.

И се спускам по формираните наноси,

молеща реалността да ми я върне.

 

Понякога съм плаха кат' сърна.

Понякога съм смела кат' орел.

Поглеждам тук за миг да зърна

това, което още не си ми отнел.

 

Но аз наивно нищо не заключвам,

оставила разтворени всичките врати.

Ти влез, вземи си и приключвай

със сърцето ми, а после си върви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, колко мило.. Изключително признателна съм! Нека и твоето щастие бъде неотлъчно с теб!
  • Прекрасен, емоционален стих! Пожелавам ти никога нищо да не ти бъде отнемано и да бъдеш щастлива и обичана.
  • Отново благодаря и на двама ви! Трогната съм! ^_^
  • И това е красиво и емоционално!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...