13 авг. 2015 г., 01:07

Понякога

607 0 4

Понякога съм нежна като злато.

Понякога съм мека като сняг.

Понякога дълбока като блато,

търсеща спасителния бряг.

 

Понякога съм дива като буря.

Понякога заспивам кат' дете.

Понякога емоцията удря

душата ми с разперени ръце.

 

Понякога аз бягам от съня си,

заплашващ цялата да ме обгърне.

И се спускам по формираните наноси,

молеща реалността да ми я върне.

 

Понякога съм плаха кат' сърна.

Понякога съм смела кат' орел.

Поглеждам тук за миг да зърна

това, което още не си ми отнел.

 

Но аз наивно нищо не заключвам,

оставила разтворени всичките врати.

Ти влез, вземи си и приключвай

със сърцето ми, а после си върви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, колко мило.. Изключително признателна съм! Нека и твоето щастие бъде неотлъчно с теб!
  • Прекрасен, емоционален стих! Пожелавам ти никога нищо да не ти бъде отнемано и да бъдеш щастлива и обичана.
  • Отново благодаря и на двама ви! Трогната съм! ^_^
  • И това е красиво и емоционално!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...