13.08.2015 г., 1:07

Понякога

605 0 4

Понякога съм нежна като злато.

Понякога съм мека като сняг.

Понякога дълбока като блато,

търсеща спасителния бряг.

 

Понякога съм дива като буря.

Понякога заспивам кат' дете.

Понякога емоцията удря

душата ми с разперени ръце.

 

Понякога аз бягам от съня си,

заплашващ цялата да ме обгърне.

И се спускам по формираните наноси,

молеща реалността да ми я върне.

 

Понякога съм плаха кат' сърна.

Понякога съм смела кат' орел.

Поглеждам тук за миг да зърна

това, което още не си ми отнел.

 

Но аз наивно нищо не заключвам,

оставила разтворени всичките врати.

Ти влез, вземи си и приключвай

със сърцето ми, а после си върви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, колко мило.. Изключително признателна съм! Нека и твоето щастие бъде неотлъчно с теб!
  • Прекрасен, емоционален стих! Пожелавам ти никога нищо да не ти бъде отнемано и да бъдеш щастлива и обичана.
  • Отново благодаря и на двама ви! Трогната съм! ^_^
  • И това е красиво и емоционално!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...