13.08.2015 г., 1:07

Понякога

610 0 4

Понякога съм нежна като злато.

Понякога съм мека като сняг.

Понякога дълбока като блато,

търсеща спасителния бряг.

 

Понякога съм дива като буря.

Понякога заспивам кат' дете.

Понякога емоцията удря

душата ми с разперени ръце.

 

Понякога аз бягам от съня си,

заплашващ цялата да ме обгърне.

И се спускам по формираните наноси,

молеща реалността да ми я върне.

 

Понякога съм плаха кат' сърна.

Понякога съм смела кат' орел.

Поглеждам тук за миг да зърна

това, което още не си ми отнел.

 

Но аз наивно нищо не заключвам,

оставила разтворени всичките врати.

Ти влез, вземи си и приключвай

със сърцето ми, а после си върви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, колко мило.. Изключително признателна съм! Нека и твоето щастие бъде неотлъчно с теб!
  • Прекрасен, емоционален стих! Пожелавам ти никога нищо да не ти бъде отнемано и да бъдеш щастлива и обичана.
  • Отново благодаря и на двама ви! Трогната съм! ^_^
  • И това е красиво и емоционално!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...