23 sept 2018, 16:17

Понякога

  Poesía » Otra
1K 2 3

 

 

 

                        Тихо е

                           и времето мълчи.

                        Дъждът сълзи,

                             като че в свят,

                           напуснат от сираче.

                        Дори врабецът,.

                            си отиде - не стоя -

                        единствен весел той,

                            сред сивотата,

                        а колко много хора по света,

                           убиват вечерта,

                        увлечени от суетата..

                            Разбират ли,

                        че вятърът - отвън -

                            не помни,

                        как отмъкнал е мечтата,

                            а бъдещето

                        още само сън,

                              от миналото взима нещо -

                        без отплата.

                       

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...