Wali (Виолета Томова)
280 1156
23.09.2018 г., 16:17 ч.

Понякога 

  Поезия » Друга
501 2 3

 

 

 

                        Тихо е

                           и времето мълчи.

                        Дъждът сълзи,

                             като че в свят,

                           напуснат от сираче.

                        Дори врабецът,.

                            си отиде - не стоя -

                        единствен весел той,

                            сред сивотата,

                        а колко много хора по света,

                           убиват вечерта,

                        увлечени от суетата..

                            Разбират ли,

                        че вятърът - отвън -

                            не помни,

                        как отмъкнал е мечтата,

                            а бъдещето

                        още само сън,

                              от миналото взима нещо -

                        без отплата.

                       

 

© Виолета Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??