Понякога
Тихо е
и времето мълчи.
Дъждът сълзи,
като че в свят,
напуснат от сираче.
Дори врабецът,.
си отиде - не стоя -
единствен весел той,
сред сивотата,
а колко много хора по света,
убиват вечерта,
увлечени от суетата..
Разбират ли,
че вятърът - отвън -
не помни,
как отмъкнал е мечтата,
а бъдещето
още само сън,
от миналото взима нещо -
без отплата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
