Понякога се чувствам много дребна -
като сълзица,
паднала в морето,
изплакана и вече непотребна,
но стоплила и милнала сърцето.
Понякога се чувствам твърде малка –
като зрънце,
отвеяно от вятър
и в почва не успяло да покълне,
но в нищото
успяло да се гълне.
Понякога, а може би и всякога,
усещам как животът ми изтича
подобно струйката
на пясъчен часовник,
която все по- бързо тича, тича…
тича...
към нещото,
незнайното,
небъдното...
Литатру
България - София
( От книгата ми "Кога порастна, дъще", печат 2017 г., ISBN: 9786199093535 )
© Величка Богданова - Литатру Todos los derechos reservados
Пак ела!
Поздрави!