23 jul 2019, 9:18

Понякога

860 2 4

 

Понякога

Понякога се чувствам много дребна -
като сълзица,

паднала в морето,
изплакана и вече непотребна,
но стоплила и милнала сърцето.

Понякога се чувствам твърде малка –
като зрънце,

отвеяно от вятър
и в почва не успяло да покълне,
но в нищото
успяло да се гълне.

Понякога, а може би и всякога,
усещам как животът ми изтича
подобно струйката

на пясъчен часовник,
която все по- бързо тича, тича…

тича...
към нещото, 
незнайното,
небъдното...

Литатру
България - София

( От книгата ми "Кога порастна, дъще", печат 2017 г., ISBN: 9786199093535 )

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Величка Богданова - Литатру Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...