23.07.2019 г., 9:18

Понякога

857 2 4

 

Понякога

Понякога се чувствам много дребна -
като сълзица,

паднала в морето,
изплакана и вече непотребна,
но стоплила и милнала сърцето.

Понякога се чувствам твърде малка –
като зрънце,

отвеяно от вятър
и в почва не успяло да покълне,
но в нищото
успяло да се гълне.

Понякога, а може би и всякога,
усещам как животът ми изтича
подобно струйката

на пясъчен часовник,
която все по- бързо тича, тича…

тича...
към нещото, 
незнайното,
небъдното...

Литатру
България - София

( От книгата ми "Кога порастна, дъще", печат 2017 г., ISBN: 9786199093535 )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....