23.07.2019 г., 9:18

Понякога

858 2 4

 

Понякога

Понякога се чувствам много дребна -
като сълзица,

паднала в морето,
изплакана и вече непотребна,
но стоплила и милнала сърцето.

Понякога се чувствам твърде малка –
като зрънце,

отвеяно от вятър
и в почва не успяло да покълне,
но в нищото
успяло да се гълне.

Понякога, а може би и всякога,
усещам как животът ми изтича
подобно струйката

на пясъчен часовник,
която все по- бързо тича, тича…

тича...
към нещото, 
незнайното,
небъдното...

Литатру
България - София

( От книгата ми "Кога порастна, дъще", печат 2017 г., ISBN: 9786199093535 )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...