Jul 23, 2019, 9:18 AM

Понякога

855 2 4

 

Понякога

Понякога се чувствам много дребна -
като сълзица,

паднала в морето,
изплакана и вече непотребна,
но стоплила и милнала сърцето.

Понякога се чувствам твърде малка –
като зрънце,

отвеяно от вятър
и в почва не успяло да покълне,
но в нищото
успяло да се гълне.

Понякога, а може би и всякога,
усещам как животът ми изтича
подобно струйката

на пясъчен часовник,
която все по- бързо тича, тича…

тича...
към нещото, 
незнайното,
небъдното...

Литатру
България - София

( От книгата ми "Кога порастна, дъще", печат 2017 г., ISBN: 9786199093535 )

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Величка Богданова - Литатру All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...