29 sept 2020, 17:41

Понякога

530 0 0

Понякога
 

Обичам се такава - доверчива, не надмена,
чиста. 
Истинска жена!
Обичам ли,
на обич се отдавам
и в нея понякога горя.
Понякога обичам да съм роза
с аромат и цветна красота,
дори бодлите нося като щит
и пазя твърдо своята
свобода!
На пролет съм нежносиня
теменужка
родена сред зелената
трева,
с изправена и дъхава надежда-
обичам ли, не мога да бода!
През лятото -
поле от слънчогледи
събирам и раздавам
топлота,
в пазвата ми чурулика вяра
за есенния път,
да не сгреша!
Късам плодове и горско
биле
за зимата и заснежените
била,
когато се изправя пред
баира,
да знам, в живота си-
платих своята цена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...