Понякога
Обичам се такава - доверчива, не надмена,
чиста.
Истинска жена!
Обичам ли,
на обич се отдавам
и в нея понякога горя.
Понякога обичам да съм роза
с аромат и цветна красота,
дори бодлите нося като щит
и пазя твърдо своята
свобода!
На пролет съм нежносиня
теменужка
родена сред зелената
трева,
с изправена и дъхава надежда-
обичам ли, не мога да бода!
През лятото -
поле от слънчогледи
събирам и раздавам
топлота,
в пазвата ми чурулика вяра
за есенния път,
да не сгреша!
Късам плодове и горско
биле
за зимата и заснежените
била,
когато се изправя пред
баира,
да знам, в живота си-
платих своята цена!
© Елеонора Крушева Все права защищены