Понякога
Понякога съм тиха и безмълвна,
потънала в мисли и тъга.
Понякога съм търсеща, безсънна
по пътя на житейската нега.
Понякога потапям се на село
сред звуците на хармана стар.
Понякога оставам с градско дело
да повдигна лекия товар.
Понякога съм кошер сред пчелина,
жужаща от шарени мечти.
Понякога съм стегната върлина,
тесен дом на черните мъгли.
Понякога съм слънчева и дива,
прашинка в игривото небе.
Понякога съм сплела буйна грива
и юларът пада от ръце.
Понякога съм огнен стих във рима
запалващ огъня в теб и мен.
Понякога премахвам трайно грима
и те оставям замечтан в плен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados
