Понякога
Понякога със рими те обливам,
понякога съм нежна и добра,
а друг път бурите събирам
и ставам страшно, страшно зла.
Понякога грижовно те приспивам
в завивката на моята душа,
а друг път с ноктите съдирам
на нежния ти поглед обичта.
Такава съм: ту полъх, ту стихия...
ту радост, ту тъга
и болка причинявам все на тия,
които най-обичам на света.
И точно в този миг, когато
в очите им тъгата уловя,
се връща във сърцето ми стократно
по-силна болката - стрела.
Не ме съдете! Туй е орисия.
Душата ми е срастнала с гнева,
ала успея ли да смъкна тази дрипа,
очите си пазете –
не искам да ви ослепя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
