LYCKI (Росица Петрова)
301 2086
Apr 3, 2007, 12:10 PM

Понякога 

  Poetry
742 0 17

Понякога със рими те обливам,

понякога съм нежна и добра,

а друг път бурите събирам

и ставам страшно, страшно зла.

 

Понякога грижовно те приспивам

в завивката на моята душа,

а друг път с ноктите съдирам

на  нежния ти поглед обичта.

 

Такава съм: ту полъх, ту стихия...

ту радост, ту тъга

и болка причинявам все на тия,

които най-обичам на света.

 

И точно в този миг, когато

в очите им тъгата уловя,

се връща във сърцето ми стократно

по-силна болката - стрела.

 

Не ме съдете! Туй е орисия.

Душата ми е срастнала с гнева,

ала успея ли да смъкна тази дрипа,

очите си пазете –

не искам да  ви ослепя!

 

© Росица Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силен стих, Роси, болезнен! Няма да ни ослепиш, опитай!
  • Прекрасен стих,скъпа!Поздрави!
  • Разбирам те Росица,права си...,но говорим за различни неща..няма значение...Поздрав!
  • "Такава съм: ту полъх, ту стихия...
    ту радост, ту тъга,.."
    но мога с огън да обичам,
    това за мен е любовта!
    Поздрави Роси
  • Георги...Не става въпрос за някакво прикриване.Времената днес ни карат да бъдем гневни, нервни, егоисти и какви ли не още.Ако всички имахме нормално съществуване тези негативи щяха да бъдат по- малко или да отпаднат от самосебе си.
  • Текстът коректно описва двете страни на преживяването - негативната, достигаща до гнева и позитивната, достигаща до озарението на тишината.Като две страни на едно цяло, те са в преход, но имат и относителна самостоятелност. Тази логика е заложена в творбата и представлява постижение на автора.
  • Росица,няма "дрипа" и "чистота" те са едно цяло,едно и също нещо и затова няма какво да се прикрива...като казвам да отпадне сама,имам предвид само, гнева,енергията му да се трансформира,използва правилно
    а,не да се премахва унищожава..това не и възможно...ще се умъртвим..
  • Здравейте, приятели! Всеки носи някаква дрипа,която да прикрива чистотата на душата му!Докъто тя е повърхностна, всичко е наред,стига да не позволим да превърне и самата ни душа в такава дрипа.
    Благодаря ви за коментарите!
  • Дрипата,трябва сама да отпадне...иначе само ще я
    сменим с друга...и ще стане както правилно го е почувствала и казала Росица - ще ослепим другите..пък и себе си,ако я смъкнем със сила..
  • Прекрасен стих си написала Роси!
    Браво, браво!
  • Ако можеш да оставиш "дрипата" сама да падне,никого няма да ослепиш...Поздрав!
  • Такава съм: ту полъх, ту стихия...
    ту радост, ту тъга
    и болка причинявам все на тия,
    които най-обичам на света.
    Роси този стих ме докосна лично !
    Много много ми хареса!
    Поздрав и прегръдка от мен!



  • много ми допадна стиха.
  • Прекрасен стих, Роси!!! Поздрави!!!
  • Хареса ми!
  • Браво Роси!
    "Такава съм: ту полъх,ту стихия,
    ту радост,ту тъга... "
    Такава си мила,защото ти си истинска жена!
    Поздравления!
  • Такава съм: ту полъх, ту стихия...
    ту радост, ту тъга...
    * * *
    Може би и аз...
    Много хубав стих, Роси! Поздрав!
Random works
: ??:??