Понякога
Понякога си мисля, че ме няма
и никога не ме е имало.
Репертоарът е от стари драми
в забравено отдавна минало.
И може би е вярно и си струва.
Това е може би утехата.
В поанта от несбъднати триумфи
догонвам сенките на ехото.
Но тази приказка е твърде стара.
Понякога сънувам, че си плакала.
Събрах мъглите от среднощни гари,
изпращайки среднощни влакове.
И иска ми се сигурно да вярвам,
че минала си покрай слънцето;
приготвям ти безценни дарове
в колекцията от безсъници.
Историята е добре позната,
но радвам се, че все пак има те.
От слънцето на сиромашко лято
си вземам топлици за зимата.
И сигурно наистина ме няма,
и сигурно пропускам важното.
В нелеп спектакъл от нелепа драма
си сън от минало прераждане.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados
