radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
6.05.2011 г., 0:44 ч.

Понякога 

  Поезия » Друга
641 0 14

         

 

Понякога си мисля, че ме няма

и никога не ме е имало.

Репертоарът е от стари драми

в забравено отдавна минало.

 

И може би е вярно и си струва.

Това е може би утехата.

В поанта от несбъднати триумфи

догонвам сенките на ехото.

 

Но тази приказка е твърде стара.

Понякога сънувам, че си плакала.

Събрах мъглите от среднощни гари,

изпращайки среднощни влакове.

 

И иска ми се сигурно да вярвам,

че минала си покрай слънцето;

приготвям ти безценни дарове

в колекцията от безсъници.

 

Историята е добре позната,

но радвам се, че все пак има те.

От слънцето на сиромашко лято

си вземам топлици за зимата.

 

И сигурно наистина ме няма,

и сигурно пропускам важното.

В нелеп спектакъл от нелепа драма

си сън от минало прераждане.

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??