6.05.2011 г., 0:44

Понякога

787 0 14

         

 

Понякога си мисля, че ме няма

и никога не ме е имало.

Репертоарът е от стари драми

в забравено отдавна минало.

 

И може би е вярно и си струва.

Това е може би утехата.

В поанта от несбъднати триумфи

догонвам сенките на ехото.

 

Но тази приказка е твърде стара.

Понякога сънувам, че си плакала.

Събрах мъглите от среднощни гари,

изпращайки среднощни влакове.

 

И иска ми се сигурно да вярвам,

че минала си покрай слънцето;

приготвям ти безценни дарове

в колекцията от безсъници.

 

Историята е добре позната,

но радвам се, че все пак има те.

От слънцето на сиромашко лято

си вземам топлици за зимата.

 

И сигурно наистина ме няма,

и сигурно пропускам важното.

В нелеп спектакъл от нелепа драма

си сън от минало прераждане.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...