6 мая 2011 г., 00:44

Понякога

785 0 14

         

 

Понякога си мисля, че ме няма

и никога не ме е имало.

Репертоарът е от стари драми

в забравено отдавна минало.

 

И може би е вярно и си струва.

Това е може би утехата.

В поанта от несбъднати триумфи

догонвам сенките на ехото.

 

Но тази приказка е твърде стара.

Понякога сънувам, че си плакала.

Събрах мъглите от среднощни гари,

изпращайки среднощни влакове.

 

И иска ми се сигурно да вярвам,

че минала си покрай слънцето;

приготвям ти безценни дарове

в колекцията от безсъници.

 

Историята е добре позната,

но радвам се, че все пак има те.

От слънцето на сиромашко лято

си вземам топлици за зимата.

 

И сигурно наистина ме няма,

и сигурно пропускам важното.

В нелеп спектакъл от нелепа драма

си сън от минало прераждане.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...