Не знаех, че има такава любов,
напъпила в късната есен.
Пристигна със тебе. Денят бе суров
и непонятно чудесен.
Не вярвах и мислех за нея със страх,
но ти ми отвори очите.
Погледнах през тебе, звездите видях,
накрая реших да опитам.
И връщане няма. В душата – погром.
Плътта нажежена до бяло.
Кой казва, че Есен е мъртъв сезон?
Обичаш ли, тя е начало.