Не знаех, че има такава любов,
напъпила в късната есен.
Пристигна със тебе. Денят бе суров
и непонятно чудесен.
Не вярвах и мислех за нея със страх,
но ти ми отвори очите.
Погледнах през тебе, звездите видях,
накрая реших да опитам.
И връщане няма. В душата – погром.
Плътта нажежена до бяло.
Кой казва, че Есен е мъртъв сезон?
Обичаш ли, тя е начало.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
