Не знаех, че има такава любов,
напъпила в късната есен.
Пристигна със тебе. Денят бе суров
и непонятно чудесен.
Не вярвах и мислех за нея със страх,
но ти ми отвори очите.
Погледнах през тебе, звездите видях,
накрая реших да опитам.
И връщане няма. В душата – погром.
Плътта нажежена до бяло.
Кой казва, че Есен е мъртъв сезон?
Обичаш ли, тя е начало.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
