19.07.2011 г., 21:05  

Кой казва...

1.3K 0 15

 

Не знаех, че има такава любов,
напъпила в късната есен.
Пристигна със тебе. Денят бе суров
и непонятно чудесен.

Не вярвах и мислех за нея със страх,
но ти ми отвори очите.
Погледнах през тебе, звездите видях,
накрая реших да опитам.

И връщане няма. В душата – погром.
Плътта нажежена до бяло.
Кой казва, че Есен е мъртъв сезон?
Обичаш ли, тя е начало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Постой така, отдадена и властна!
    Светът е в нас - дълбок, не писан стих.
    О, толкова е странно и прекрасно,
    че в Бога-господа повярвал бих.

    Д Жотев

    Ще те поздравя с това!Заслужаваш го!
  • Привет, Весе!
  • До вечността, събрана в един миг на възторг и болка, се стига само чрез безумието в любовта.
    А чрез подбни коментари се стига до смисъла на написното...
    Благодаря ви, Ивайло и Борко!
  • за безумието, онова красивото, на любовта, е писано много.Но Елица успява да сведе това безумие до високия и ронлив праг на възторга и болката, където дух и тяло се докосват, за да си обещаят вечност...Поздрави, Ели.


Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....