25 abr 2021, 8:17  

Понякога дори смъртта се просълзява

454 1 0

Букетът беше късно поднесен,

а Любовта вече загубена.

Мъжът плачеше над гроба пресен,

алчно пиеха сълзите му корените на бурена.

 

На другия ден гробарят откри

тялото му, вече студено.

От шишето с ракия люта отпи

и кротко приседна до него.

 

"Събрахте се, а аз останах си сам.

Знаеш ли, мъничко ти завиждам...

Та със нея си вече някъде там,

а аз всеки ден свой ненавиждам.

 

Честно, бих дал цялото време

оставащо ми, на вас двамата!

Как искам смъртта да ме вземе -

Да се съгласи на размяната..."

       *****

Букетът беше поднесен с любов,

а пръстенът в средата блестеше.

Понякога чут е и най-безнадежният зов,

а в гроба гробарят усмихнат лежеше...

 

11.09.2017.

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...