Apr 25, 2021, 8:17 AM  

Понякога дори смъртта се просълзява

  Poetry » Love, Other
458 1 0

Букетът беше късно поднесен,

а Любовта вече загубена.

Мъжът плачеше над гроба пресен,

алчно пиеха сълзите му корените на бурена.

 

На другия ден гробарят откри

тялото му, вече студено.

От шишето с ракия люта отпи

и кротко приседна до него.

 

"Събрахте се, а аз останах си сам.

Знаеш ли, мъничко ти завиждам...

Та със нея си вече някъде там,

а аз всеки ден свой ненавиждам.

 

Честно, бих дал цялото време

оставащо ми, на вас двамата!

Как искам смъртта да ме вземе -

Да се съгласи на размяната..."

       *****

Букетът беше поднесен с любов,

а пръстенът в средата блестеше.

Понякога чут е и най-безнадежният зов,

а в гроба гробарят усмихнат лежеше...

 

11.09.2017.

 

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...