Понякога дори смъртта се просълзява

Букетът беше късно поднесен,

а Любовта вече загубена.

Мъжът плачеше над гроба пресен,

алчно пиеха сълзите му корените на бурена.

На другия ден гробарят откри

тялото му, вече студено.

От шишето с ракия люта отпи

и кротко приседна до него.

"Събрахте се, а аз останах си сам.

Знаеш ли, мъничко ти завиждам...

Та със нея си вече някъде там,

а аз всеки ден свой ненавиждам.

Честно, бих дал цялото време

оставащо ми, на вас двамата!

Как искам смъртта да ме вземе -

Да се съгласи на размяната..."

       *****

Букетът беше поднесен с любов,

а пръстенът в средата блестеше.

Понякога чут е и най-безнадежният зов,

а в гроба гробарят усмихнат лежеше...

11.09.2017.

Георги Каменов