20 ago 2021, 22:25

Понякога гледа надолу 

  Poesía » De amor, Filosófica
469 4 9

Днес обърнах небето

нагоре с краката,

рових, рових…

и облакът даже се скри.

С две-три капки

лимон понацапах дъгата,

драснах белег на слънцето,

кисел и крив.

Позасука се вятърът: „Абракадабра..!“

и повтори в латерните

нечетливия стих –

точка, точка и резка, и кръгче…

разбрал е, че „до тебе“

побира се в – „а до мене си ти“.

Някой път сладко лигав

и лепкав на голо,

но когато е в „пепел до пепел“ райе́,

две-три гърбици влачи

и гледа надолу,

викам: „Днеска, животе, не ти е добре…“

… Ти, аз и есен –

и тримата носим по мъничко

кадифена тъга от очи на сърна.

Сядам в хола.

Притъ́мни се

и забравям за всичко

до последния полет

на птичи ята.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??