20 авг. 2021 г., 22:25

Понякога гледа надолу 

  Поэзия » Любовная, Философская
402 4 9

Днес обърнах небето

нагоре с краката,

рових, рових…

и облакът даже се скри.

С две-три капки

лимон понацапах дъгата,

драснах белег на слънцето,

кисел и крив.

Позасука се вятърът: „Абракадабра..!“

и повтори в латерните

нечетливия стих –

точка, точка и резка, и кръгче…

разбрал е, че „до тебе“

побира се в – „а до мене си ти“.

Някой път сладко лигав

и лепкав на голо,

но когато е в „пепел до пепел“ райе́,

две-три гърбици влачи

и гледа надолу,

викам: „Днеска, животе, не ти е добре…“

… Ти, аз и есен –

и тримата носим по мъничко

кадифена тъга от очи на сърна.

Сядам в хола.

Притъ́мни се

и забравям за всичко

до последния полет

на птичи ята.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??