Понякога гледа надолу
Днес обърнах небето
нагоре с краката,
рових, рових…
и облакът даже се скри.
С две-три капки
лимон понацапах дъгата,
драснах белег на слънцето,
кисел и крив.
Позасука се вятърът: „Абракадабра..!“
и повтори в латерните
нечетливия стих –
точка, точка и резка, и кръгче…
разбрал е, че „до тебе“
побира се в – „а до мене си ти“.
Някой път сладко лигав
и лепкав на голо,
но когато е в „пепел до пепел“ райе́,
две-три гърбици влачи
и гледа надолу,
викам: „Днеска, животе, не ти е добре…“
… Ти, аз и есен –
и тримата носим по мъничко
кадифена тъга от очи на сърна.
Сядам в хола.
Притъ́мни се
и забравям за всичко
до последния полет
на птичи ята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
