25 ene 2019, 0:30  

Понякога и някъде, и там... 

  Poesía
267 3 5

Понякога потрепвам като лист –

откършен лист, сред вятърния полъх

на августовски неочакван бриз,

погалил вечерта широкопола.

 

А някога съм толкова разбит,

разбит, макар да няма чук наблизо.

От болките, от раните пропит,

портал за отчаянието – „Влизай“!

 

Но някога съм толкова сърцат –

с надежда пълен, окрилен, върховен.

Че всичко живо прави ме богат

и болката е ехо, бегъл спомен.

 

Понякога и някъде, и там,

преплитат се дихания и вопли.

Гарнирана е смелостта със свян,

размесва се страстта в сълзите топли!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всички сме разкъсвани от противоречия, от съмнения, и добри, и лоши, и щастливи, и страдащи - важното е да сме почтени, истински, себе си! Поздрави, Пепи, Еси, Ели, Таня!
  • "вечерта широкопола" - хубава метафора!
  • Винаги различен, винаги вдъхновен! Хареса ми!
  • Смесица от различни превъплъщения - такива сме всички хора... Поздравления за стиха, Дани!
  • Мн е хубаво!
Propuestas
: ??:??