Jan 25, 2019, 12:30 AM  

Понякога и някъде, и там... 

  Poetry
358 3 5
Понякога потрепвам като лист –
откършен лист, сред вятърния полъх
на августовски неочакван бриз,
погалил вечерта широкопола.
А някога съм толкова разбит,
разбит, макар да няма чук наблизо.
От болките, от раните пропит,
портал за отчаянието – „Влизай“!
Но някога съм толкова сърцат –
с надежда пълен, окрилен, върховен.
Че всичко живо прави ме богат
и болката е ехо, бегъл спомен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Random works
: ??:??