Понякога изгасям хоризонта...
… с последните лъчи
на отмаляло Слънце
и мигове редя в нозете боси
да чакат в утрото да се завърнеш
… разплитам бавно оредели мисли
в клавишите на сцена без завеси
(припяваха ми често че съм истинска...)
а аз от ден на ден погубвам себе си…
и сричам по паважа плахи сенки
поспрели по ръба на обич синя
и непотърсена възкръсвам по ръцете ти –
премръзнала в съня на бяла зима…
безмълвно нощем кича си постели
по пейки избледнели от тревоги
и в облаци редя те… в изгреви
закърпили в сърцето ми посоки...
...
понякога в откраднати следобеди
рисувам ти пъртина по стъклата
и всеки дъх е порив към доверие
избрулило по устните мечтата…
че някога все пак
ще се намерим…
© Бехрин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
...
-
... не спирам!
Благодаря!
-
страхотия !
-
рисувам ти пъртина по стъклата
и всеки дъх е порив към доверие
куул )))
здравей
-
Мечтай, Бети... не спирай!
-
Красиво е... в мен!
Tomad!
Благодаря ВИ! -
Много ми хареса!
понякога в откраднати следобеди
рисувам ти пъртина по стъклата
и всеки дъх е порив към доверие
избрулило по устните мечтата…
че някога все пак
ще се намерим… -
Още един връх в творчеството ти!
А финалът...
"понякога в откраднати следобеди
рисувам ти пъртина по стъклата
и всеки дъх е порив към доверие
избрулило по устните мечтата…
че някога все пак
ще се намерим…"
Толкова... толкова си близо до мен с този финал...
((( ))) -
"… разплитам бавно оредели мисли
в клавишите на сцена без завеси"
Отново невероятна образност и красота Бети! -
Бети, помниш ли как преди доста време, беше ми писала в един коментар, че не умееш да пишеш така красиво...е, сега вече го можеш, а вложеноното чувство в стиховете ти, прави така, че човек да може да изпита страхотна естетическа наслда, като ги чете...
Прегръдка! -
Бива, Бети. Поздрав.
-
"... и непотърсена възкръсвам по ръцете ти"
Удоволствие си! -
Ще се намерите! Поздрав
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
