Обляна в гланц от лунния прашец,
непосвенùл се щедро да се сипе
връз тялото ù, струна за ветрец -
жена; среднощния разпалва ритъм.
Лежи; бедрата, спускащи се плавно
отсам заоблените колена
като планинския кристал подмамват
целувки звездно-бяла тишина.
Сърненце плахо във гърди е свито,
но не за дълго. Ще се разлудува
щом нечии стъпки зашептят вълните.
Ела, любими, мразен и жадуван!
Ела и с' страст от жертвени огньове
ритуален кръг наоколо чертай,
та ни тъма да може, ни звездите
да я досегнат вече. Обладай
ума, душата и сърцето; ничком
женствеността сега е, въздигни я;
дъха ù разпилял, печелиш всичко;
нахлувай със водата и люби я!
.........................................................
Понякога на лунна светлина
желанията странно оживяват -
припламващи искрички от една
блуждаеща върху брега жарава...
© Таня Донова Todos los derechos reservados