7.04.2015 г., 21:46

Понякога на лунна светлина

Поезия » Друга

1K 0 14

Обляна в гланц от лунния прашец,
непосвенùл се щедро да се сипе
връз тялото ù, струна за ветрец -
жена; среднощния разпалва ритъм.

Лежи; бедрата, спускащи се плавно
отсам заоблените колена
като планинския кристал подмамват
целувки звездно-бяла тишина.

Сърненце плахо във гърди е свито,
но не за дълго. Ще се разлудува
щом нечии стъпки зашептят вълните.
Ела, любими, мразен и жадуван!

Ела и с' страст от жертвени огньове
ритуален кръг наоколо чертай,
та ни тъма да може, ни звездите
да я досегнат вече. Обладай

ума, душата и сърцето; ничком
женствеността сега е, въздигни я;
дъха ù разпилял, печелиш всичко;
нахлувай със водата и люби я!

.........................................................

Понякога на лунна светлина
желанията странно оживяват -
припламващи искрички от една
блуждаеща върху брега жарава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Понякога на лунна светлина жената е открай докрай жена, но защо само понякога и защо само на лунна светлина, това е риторичен въпрос с повишена трудност и почти винаги, съзнателно или несъзнателно, ние жените го игнорираме, може би ако бъдем повече себе си и по-малко бъдем това, което очакват от нас да бъдем, може би тогава ще бъдем и по-истински, и по-щастливи... Уникален стих, талантливо сътворен, с уникално послание - в любовта и в живота, всеки получава толкова, колкото сам си вземе... За някога само мечтите са достатъчни, друг не се примирява, докато не сбъдне мечтите си, трети се задоволява да ги сбъдне наполовина... Но най-важното от всичко е, че ако не опиташ няма как да знаеш, дали можеш или не можеш... Поздрави и от мен!

2015-04-30T22:08:53+03:00
toxin (Таня Донова)

"Прочел" си лирическата от край до край, Людмиле!
Много ти благодаря!

2015-04-11T20:56:36+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Мечта – очакване - паралелна плахост – вътрешно самоубеждаване - зов – повеля... Колко добре е изведена тази еволюция в Лирическата, чийто завършек представя вече жена, знаеща какво иска! Въздъхнах си възхитено, но... някъде в последните редчета дойде, леко смутилото ме: „Понякога на лунна светлина желанията странно оживяват...” което подсказва, че „знаещата какво иска” лирическа, не е съвсем уверена в постигането на желаното. Дай ѝ малко куражец, де!

2015-04-09T21:38:45+03:00
toxin (Таня Донова)

Емо, силни думи, харесват ми!
Вени, признание от теб може само да ме ласкае!
Вики, добре че думите не са боички, с вторите го докарвам на абсолютен модернизъм, граничещ с цапанизъм!
Много ви благодаря!

2015-04-08T21:17:16+03:00
emo2 (Емил Стоянов)

Страхотен художник си Танче. Прекрасна творба, нарисувана с думи и нежност. Сърдечни поздрави

2015-04-08T15:01:42+03:00