19 ene 2011, 0:19

Понякога на свечеряване 

  Poesía » Otra
484 0 1
Беше много, много отдавна...
Разпиляха се клетвите,
запечатани върху пясъка.
С тях се отърсихме и от белите дрехи -
еднаквите ризи на нашто приятелство.
И надяна ни разни костюми съдбата.
И открихме, че всъщност сме много различни.
И открихме, че униформите на живота ни стягат,
а когато мечтаем, облечени в тях, сме просто комични.
Ала понякога, на свечеряване,
гледаме птиците с поглед отнесен.
И непослушно понасят се мислите, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Колева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??