Беше много, много отдавна...
Разпиляха се клетвите,
запечатани върху пясъка.
С тях се отърсихме и от белите дрехи -
еднаквите ризи на нашто приятелство.
И надяна ни разни костюми съдбата.
И открихме, че всъщност сме много различни.
И открихме, че униформите на живота ни стягат,
а когато мечтаем, облечени в тях, сме просто комични.
Ала понякога, на свечеряване,
гледаме птиците с поглед отнесен.
И непослушно понасят се мислите, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up