Jan 19, 2011, 12:19 AM

Понякога на свечеряване 

  Poetry » Other
441 0 1

Беше много, много отдавна...

Разпиляха се клетвите,

запечатани върху пясъка.

С тях се отърсихме и от белите дрехи -

еднаквите ризи на нашто приятелство.

И надяна ни разни костюми съдбата.

И открихме, че всъщност сме много различни.

И открихме, че униформите на живота ни стягат,

а когато мечтаем, облечени в тях, сме просто комични.

Ала понякога, на свечеряване,

гледаме птиците с поглед отнесен.

И непослушно понасят се мислите,

следвайки някаква ангелска песен.

Та в тези вечери, меките облаци,

нежно и тихо ни приютяват и ни навяват неясен спомен,

че и ний сме били в бяла премяна.

© Виолета Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Разпиляха се клетвите,
    запечатани върху пясъка."
    Харесах.

Random works
: ??:??