Понякога на свечеряване
620
0
1
Беше много, много отдавна...
Разпиляха се клетвите,
запечатани върху пясъка.
С тях се отърсихме и от белите дрехи -
еднаквите ризи на нашто приятелство.
И надяна ни разни костюми съдбата.
И открихме, че всъщност сме много различни.
И открихме, че униформите на живота ни стягат,
а когато мечтаем, облечени в тях, сме просто комични.
Ала понякога, на свечеряване,
гледаме птиците с поглед отнесен.
И непослушно понасят се мислите,
следвайки някаква ангелска песен.
Та в тези вечери, меките облаци,
нежно и тихо ни приютяват и ни навяват неясен спомен,
че и ний сме били в бяла премяна.
© Виолета Колева All rights reserved.
