Беше много, много отдавна...

Разпиляха се клетвите,

запечатани върху пясъка.

С тях се отърсихме и от белите дрехи -

еднаквите ризи на нашто приятелство.

И надяна ни разни костюми съдбата.

И открихме, че всъщност сме много различни.

И открихме, че униформите на живота ни стягат,

а когато мечтаем, облечени в тях, сме просто комични.

Ала понякога, на свечеряване,

гледаме птиците с поглед отнесен.

И непослушно понасят се мислите,

следвайки някаква ангелска песен.

Та в тези вечери, меките облаци,

нежно и тихо ни приютяват и ни навяват неясен спомен,

че и ний сме били в бяла премяна.