23 mar 2011, 20:26

Понякога не искам да съмне...

  Poesía
848 0 2

Понякога не искам да съмне...

Ти си земя, разорана от древни предания,
сура славянка, на конник подала ръка,
аязмо си бистро, разцъфнала пъпка, ухание,
нестинарска молитва и танц, и сълза на скала.
Миришеш на пазва, миришеш на топло и мляко.
Две мънички устни се молят за майчино зърно.
Мигът е велик! Пред него в молитва приклякам.
Жена е Земята! Стиха ми на песен превърна.
Изцяло моя, мое житно злато,
ръкойка тежка и носия пищна,
поройно е препълнена душата ми
и всяка друга капка е излишна!
Оброчище мое, моя Същност и Истина!
Вечернице моя, Зорнице, мой Ден,
пролетно цъфнала, бяла и булчински чиста,
две шепи пръст отдели и за мен...
Роди ме твойто "Искам те!" и плачът ти...
На твоя сън съм скритата идея...
Усещаш ли дъха ми по клепачите?!
В мечтата ти видя ли да живея?!
Така ще те помня - окъпана в дъжд,
настръхнала, жадна, разцъфнала, бяла...
По тялото - мълнии от очите на мъж.
Целувка нечакана. Пълна и Цяла.
Тесто в нощвите заквасено, даул - масло, бита сметана,
завързана зунка на люлчица, моя искра звездопадна,
кремък - диканя, вършане, от мене и клас не остана...
Среднощна невеста прекрасна,
по жътва, от сърпа ти паднах...
Небето, без твоите очи, ми е малко...
От капчука чувства се стичат...
Със стих да те галя е толкова жалко...
Не мога, без теб, да обичам...
От минали мъки е окосено полето...
Залезът тихо върви по стърнището...
В изгрева гледаш... Там, откъдето
огън се взема да пламне огнището.
Ще стигна до тебе със сълзи от дъжд.
В цвят бадемов, знай, ще се върна!
Недоизречени думи... една жена... един мъж...
Недоизпитите устни... Ще те прегърна!
Щом слънце изгрее, щом угаснат звездите,
с омарата лятна ще ти прескоча дувара...
На прага ти ще пристъпя... Ще те погледна в очите...
Ще те целуна... и ще изгаряме...
Знаеш ли... Понякога не искам да съмне...
Понякога кръглолика луна е любима...
Ако Господ е рекъл, то ще се сбъднат
всички молитви, в които те има...
Прошка ще искам за пропуснати думи...
От Аязмо се пие, щом коленичиш...
Разказах за там, където безумен
се кръстя, немея и свято се вричам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...