6 ago 2009, 23:36  

Понякога (не винаги) 

  Poesía
775 0 15

Понякога във черно съм орисана

и с тътен от душата си извирам,

във тъмни цветове съм боядисана

и страшно трудно се намирам.

 

Понякога съм сиво-безразлична

и всичко цветно ми е чуждо.

И нямам родства. Нито си приличам.

Проспах се, а не се събуждам.

 

Понякога в пустинното пресъхване

на двете ми очи, отдавна облачни,

събират се светкавици до мръкване...

Тогава даже аз не мога повече!

 

Понякога във празните си длани

не мога да наливам смисъл -

понякога е  прекалено рано 

светликът в мене Бог да доизмисли. 

 

Понякога до смъртност съм отчаяна,

с последни сили търся нещо свято...

От собственост на болката изваяна

излитам, за да търся светлината.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??