Понякога (не винаги)
Понякога във черно съм орисана
и с тътен от душата си извирам,
във тъмни цветове съм боядисана
и страшно трудно се намирам.
Понякога съм сиво-безразлична
и всичко цветно ми е чуждо.
И нямам родства. Нито си приличам.
Проспах се, а не се събуждам.
Понякога в пустинното пресъхване
на двете ми очи, отдавна облачни,
събират се светкавици до мръкване...
Тогава даже аз не мога повече!
Понякога във празните си длани
не мога да наливам смисъл -
понякога е прекалено рано
светликът в мене Бог да доизмисли.
Понякога до смъртност съм отчаяна,
с последни сили търся нещо свято...
От собственост на болката изваяна
излитам, за да търся светлината.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
