Понякога (не винаги)
Понякога във черно съм орисана
и с тътен от душата си извирам,
във тъмни цветове съм боядисана
и страшно трудно се намирам.
Понякога съм сиво-безразлична
и всичко цветно ми е чуждо.
И нямам родства. Нито си приличам.
Проспах се, а не се събуждам.
Понякога в пустинното пресъхване
на двете ми очи, отдавна облачни,
събират се светкавици до мръкване...
Тогава даже аз не мога повече!
Понякога във празните си длани
не мога да наливам смисъл -
понякога е прекалено рано
светликът в мене Бог да доизмисли.
Понякога до смъртност съм отчаяна,
с последни сили търся нещо свято...
От собственост на болката изваяна
излитам, за да търся светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
