ДИС (Деа)
298 6687
19 dic 2021, 23:19

Понякога нощем 

  Poesía
1302 8 16

Когато през нощта съвсем случайно
на покрива под две звезди поседна
и слушам всевъзможните им тайни,
които бъбрят, като за последно.

Когато вятър в стъклени ботуши
притичва по комините напряко,
а мракът като котенце се гуши,
усетил, че Луната  е маяка,

тогава този град, смален до пъзел
разпръснат на парченца, ми изглежда,
а уличка през уличка във възел
от никъде на никъде отвеждат.

И как са тихи. Тихо е и в мене.
Звездите още без умора шушнат.
Тогава точно правя си вселени
от думи, мисли, спомени и чувства.

Не е самотно, даже ми е хубаво
и пиша стихче (колкото умея).
Градът се пренарежда, мига влюбено.
Тогава най усещам, че живея.

© Деа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??