ДИС (Деа)
284 6437
19.12.2021 г., 23:19 ч.

Понякога нощем 

  Поезия
1030 8 16

Когато през нощта съвсем случайно
на покрива под две звезди поседна
и слушам всевъзможните им тайни,
които бъбрят, като за последно.

Когато вятър в стъклени ботуши
притичва по комините напряко,
а мракът като котенце се гуши,
усетил, че Луната  е маяка,

тогава този град, смален до пъзел
разпръснат на парченца, ми изглежда,
а уличка през уличка във възел
от никъде на никъде отвеждат.

И как са тихи. Тихо е и в мене.
Звездите още без умора шушнат.
Тогава точно правя си вселени
от думи, мисли, спомени и чувства.

Не е самотно, даже ми е хубаво
и пиша стихче (колкото умея).
Градът се пренарежда, мига влюбено.
Тогава най усещам, че живея.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??