Понякога плача... нощем, когато вали,
става ми тъжно, убийствено
и там, в душата, боли ли, боли.
Понякога плача за всичко изгубено,
за думите чути и казани,
но от премълчаните най ме боли.
Понякога плача... нощем, когато вали.
Сълзите ми капят... а после изгарят.
Страх ме е... Нека спре да вали.
© Румяна Михалева Todos los derechos reservados