Понякога... само понякога...
посветено...
Понякога…
само понякога…
така ми се иска
в миг на тревога
от думите,
най-тежките,
куршуми да сторя…
в стих-калашников
да ги сложа
и да започна
от ярост
стрелбата…
но само…
само понякога
на мислите в здрача…
само тогава…
когато не мога…
не мога
от болка да заплача…
защото никой,
никой не знае
кое е по-лошо
да си жертвата
или палача…
понякога…
само понякога…
с усещане за омраза
в душата ми
желание тъжно…
много тъжно
пролазва…
и тогава…
тогава се моля
храмът у мене,
граден със години,
дано да запазя… дано да запазя…
Музика>>> AMENO - ERA
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
благодаря ви...с обич...
-
Силно!!! Поздрави, Маги!!!
-
....
Много, много... -
Прекрасен стих,силен и истински,Маги!
-
Душата ти е Храм...ще я опазиш...С много обич!!!
-
Как съм могла да го пропусна?!Може би, това е най-хубавото твое стихотворение, прочетено от мен досега!
-
Пишеш невероятно!Продължавай да ни радваш с твоите стихчета
-
Поезията ти е многоцветна,истинска и вълнуваща-този стих потвърждава това.Поздрав и от мен!
-
Запази себе си,Маги...Гневът и болката понякога ни обезсилват...Бъди силна!
-
Благодаря!mariniki!Много си щедра към всички и за това те обичат!
-
Ти си го запазила,защото стиховете ти излъчват любов и чистота!
Прегръдки!Поздравявам те! -
с обич...за вас...
-
Много силен стих! Пожеланието ми към теб е душата ти да излъчва винаги обич и мир! Поздрави, Маги!
-
Понякога, само понякога пропускам твой стих (аман от обективни обстоятелтва)
Но стихът е прелест!... И, Магинка, запази си храма! Той ти отива много повече, отколкото калашника...
С обич за теб, момиче! -
Благодаря за оценката !А за разплаканите очи-последния куплет на едно мое стихотворение:
Ти заслужаваш много ласки и нежност,
ти никога не трябва да рониш сълзи.
Погледни небето и знай,че в тази безбрежност,
най-светлата звезда за мене си ти! -
Ще запазиш храма! Вярвам, Маги! Много силен стих! А това - понякога - винаги ще го има, за да провери основите на храма! С обич!
-
Аз не се съмнявам, че си запазила храма! Защото си го изстрадала.
-
Не може да няма "понякога"...
-
Ти си го запазила Маги!Защото си обич!
Прегръдки за силния стих!!! -
При всякакви обстоятелства запази храма в себе си!
Пишеш силно, Маги!
Прегръщам те! -
Маги, чета го за пореден път, едва днес успявам да те поздравя!
-
Един Калашник във Вашите ръце трябва да изглежда само като букет най-нежни цветя.Макар че...понякога...
Благодаря за коментара,оценкага и стихът(Признание).А с"Понякога" ме изненадахте. -
Поздрав и прегръдка,Маги!!!
Чудесен стих!!! -
Дано...
Ники -
Песенен стих!
Много ми хареса!
Поздрав! -
!!!
А песента е... -
с обич...
-
Страхотно! Да, това сме ние, истинските хора- Ние и Сянката! И Слава Богу!
-
По различна си!Много обич имаш в сърцето си,която подтиска другите чувства-гняв ,омраза.А по някога и те са необходими,те също движат напред.А стихът съвършен.
-
Всички думи се трупат и идва един миг, в който трябва да се изтрелят, за да се почувстваме по-добреПоздрави
-
Харесах!
-
Ще го запазиш, ти си най-прекрасната! Силно, много ми хареса! Целувам те и закъсняло ЧРД!
-
Искам да видя Маги с калашник. Така де, млако по-синтезирано раздаване на Магината (С) обич.
Но не си те представям, ти, все пак, си добрата Бяла фея.
Хубав стих. Сред коментарите има плашещи. Не е учудващо, с оглед коментиралите. -
Трябваше да имаш поне един такъв стих, Мариники.
Защото все пак си земен човек.
И защото добротата не е само прошка и безусловна обич. Тя изисква да сме адекватни спрямо различните ситуации, в които ни поставя животът.
Освен жертви и палачи, има и съдници, има и борещи се...
Радвам се на този твой стих и те поздравявам! -
Има го храма! Малко по-различен е този път стиха ти. Дано се почувстваш по- добре. Прегръдки!
-
Изживян и силен стих! Поздравления!
-
Много, много ми хареса! Нещо те е наранило и душата ти плаче! Сърдечен поздрав!
-
Силно е, но със сигурност вярно, здравомислещо... мила Маги!!!
-
Само понякога…
-
Запази храма на душата си. Преглътни гордостта и прощавай! Чудесен стих!
-
Иконата - получи от художника ръце.
Добри и нежни(с болката привикнали).
Получи от художника очи (две езерца),
които храма с обич осветиха...
Икона си Маги.От теб струи светлина!Обичам те! -
Да!Дано!Дано да запазиш...!Хареса ми !
-
Сигурна съм ,че си съумяла да запазиш храма си неопетнен и пълен с обичТова се вижда от всеки твой стих - поздравления!
-
и така си чудесна!
-
"Храмът беше пълен...Слепите проглеждаха, зрящите сияеха...И беше Светлина!" Целувки, Маги!
-
Ти не можеш да мразиш, Маги! Душата ти е храм и в стиховете ти ние търсим своето всеопрощение...Винаги! Сърдечно!
-
ЩЕ, защото СИ! Поздрав, Маги!
-
Поздравления, Маги!
-
Храмът е светъл, Маги!Озари ме с мъдрост!С обич!
-
Понякога сме други...
С обич, Маги! -
понякога...стреляме жестоко с думите, без да разберем
колко силно нараняваме...
с обич за вас... -
Различна си Маги...истински и силно звучи стиха ти!
Поздрав! -
Много силен стих!
Понякога, само понякога..
Възхитена съм!
Поздрав, Маги! -
Предпочитам да съм жертвата, а не палачът! В такъв смисъл.
-
Маги, ще си позволя в този си коментар, да цитирам не теб, а Пинче, защото и двете сте платили цената, да запазите храма си чист.
,,На любов ме научи омразата.''
А си много права, че никой не знае, кое е по-добре, да си жертвата или палача и двете са пагубни за душата, пагубни са и един за друг...
Мъдра жена си ти, затова те обичам!* -
И на мен така понякога!
Хареса ми много! -
Винаги съм мислила, че да си палач е по-лошо, отколкото да си жертва... Прегръдка!
-
Аз си мислех наскоро за теб, за позитивизма ти, чудех се как успяваш и каква е рецептата и ти изстреля този стих. Благодаря за всичко, Маги! Много съм взела от теб, много... Само рецептата още не съм научила... Страхотен стих, силен. Радвам се, че съм тук.
-
Не може да бъде разрушен храм на светли чувства и мисли, граден с години...Стихът грабва, с оная невъзможност да бъде калашник, защото е нежен, дори когато е заканителен, защото...защото се ражда в храм...
С обич! -
Разби ме, Маги! Всяко чувство е нормално, трябва да го изразяваме и да го надрастваме. Иначе си го трупаме и тогава е разрушително. Прекрасен финал!
Обич, Маги! Много ми хареса! -
Чудесен стих.
Поздравления. -
Душата е като храм, където се пазят чувствата! Когато тя остарее се превръща в своеобразен Тадж Махал, където тъгата е заключена и обичта е вечна! Поздрав за прекрасния стих!
-
Хубав стих! Съдържанието... много ми допада. Пази го! Има една любов, наричат я "безусловна", каквото и да означава това... Поздравления!
-
Всеки има такива мигове в живота си!
Прегръщам те, мила Маги!
А храмовете са за това, да устояват! -
мен ако питаш отдавна ти е време да хванеш калашника ... дори ти се дразня ... не може така наивно да обичаш всички ... има си хора които са си за разстрел ...
хубав стих -
Запази храма си неопетнен-омразата руши,скъпа...какво те е наранило,друга си...лоздрави и прегръдка!
-
И на мен ми е трудно да те позная, но всеки има и тези мигове! А храмът ще го запазиш убедена съм в това!
-
Много си различна тук, Мариники! Куршумен стих! Прегръдка!
-
Защото никой,
никой не знае
кое е по-зле -
да си жертвата
или палача…
Силно е, Маги!
Много силно!
-
сърцето ми премина през стиха ти и си взе от него ...дано!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Вчера ви написах лично съобщение, че това ваше стихотворение е било номинирано и оценено за публикуване в литературната рубрика на Eurochicago.com. Моля, отговорете ми дали сте съгласна с тази публикация. Ако не получа вашия отговор навреме, на мястото на вашето стихотворение ще бъде публикувано друго.
С най-добри пожелания,
Мариана Христова
редактор на Eurochicago.com