Понякога... само понякога...
посветено...
Понякога…
само понякога…
така ми се иска
в миг на тревога
от думите,
най-тежките,
куршуми да сторя…
в стих-калашников
да ги сложа
и да започна
от ярост
стрелбата…
но само…
само понякога
на мислите в здрача…
само тогава…
когато не мога…
не мога
от болка да заплача…
защото никой,
никой не знае
кое е по-лошо
да си жертвата
или палача…
понякога…
само понякога…
с усещане за омраза
в душата ми
желание тъжно…
много тъжно
пролазва…
и тогава…
тогава се моля
храмът у мене,
граден със години,
дано да запазя… дано да запазя…
Музика>>> AMENO - ERA
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
