„Понякога се случва и това -
без думи, без да питаш, без да искаш,
да срещнеш погледа на някоя жена
и да не спреш за нея да си мислиш.”
Така ми каза ти онази нощ,
когато бяхме скрити под дърветата
от вятъра студен и лош,
от погледите завистливи зад пердетата.
Така ми каза - през целувки луди,
така - през радостни сълзи, през шепи смях,
но само че пропусна другото,
което днес самичка го разбрах -
понякога се случва и това -
без думи, без да питаш, ”без да искаш"
да си отидеш ти от някоя жена
и повече за нея да не мислиш...
© Мирабел Todos los derechos reservados