2 июн. 2009 г., 23:46
„Понякога се случва и това -
без думи, без да питаш, без да искаш,
да срещнеш погледа на някоя жена
и да не спреш за нея да си мислиш.”
Така ми каза ти онази нощ,
когато бяхме скрити под дърветата
от вятъра студен и лош,
от погледите завистливи зад пердетата.
Така ми каза - през целувки луди,
така - през радостни сълзи, през шепи смях,
но само че пропусна другото,
което днес самичка го разбрах - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация