28 ene 2015, 7:46

Понякога се връщаме

  Poesía » Otra
636 0 2

Понякога се връщаме

 

Някога ще се завърнеш пак -
ще свърнеш - нищо, че е мрак
по улиците твои оттогаз” -
приглушено шепне древен глас.


„Ще чуе някой хлопването на врата
учуден ще заслуша в самота -
кой прекрачва през заключена врата
и полъх ще погали сведена глава.

 

Ще се разходиш из познати коридори
и някой ще се чуди – кой говори,
набързо ще целунеш на стена икона
леко, като птица - ще литнеш от балкона

Ще се обърнеш в миг за сбогом,


сълза ще капне мимоходом -
от тук дойде, от тук си родом
е... хайде – с Богом!”

 

Ренета Първанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти много!
  • " Ще се разходиш из познати коридори
    и някой ще се чуди кой говори,
    набързо ще целунеш на стена икона
    леко, като птица ще литнеш от балкона.
    Ще се обърнеш в миг за сбогом,

    сълза ще капне мимоходом -
    от тук дойде, от тук си родом
    е...хайде - с Богом!
    Много интересно си разработила темата.Винаги през всички времена това е вълнувало хората. Поздравявам те -харесва ми!
    Желая ти нови интересни творби като тази и хубав ден!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...